Малко размисли за
мултиекспонацията
Преди
няколко години случайно или не се запознах по подробно с тази малко известна,
не добре разбираема и използвана функция. В крайна сметка реших да споделя моят
кратък опит за това какво представлява тя ,
кога и как да я използваме.
Какво е това
мултиекспонация или многократна експозиция .Това е възможност на фотокамерата
да създаде едно изображение , наслагвайки няколко кадъра един върху друг, без
да се използва някакъв външен софтуер. Тази функция е известна отдавна, още при
по добрите и високите класове филмови тела е поддържана. При съвременните
цифрови фотокамери също, но само в високите класове. Никон Д200,Д300,Д700,Д600
,Д 800. Каноните и някои Пентакси също. Разликите са /за мен / съществени ,
например при Д200 и Д300 има възможност да се направят до 10 кадъра в режим
мултиекспонация. При Д600 са само три. Говоря основно за Никон, тъй като
използвам само тази марка.
Продължавам
нататък. Защо да я използваме тази функция ? Преди доста време съм се опитвал
да събирам кадри , където има замразено движение , на вълни или следи от
фарове, но винаги загубата на време и не дотам удовлетворителният резултат ми
подсказа „другият начин”. Тоест с тази функция е възможно да постигна наслагването
на някои ефекти, които в нормална ситуация биха изисквали ползването на
различни светлинни модификатори/например НД филтри /и много време в
обработващият софтуер.
Как работи и
особености- при повечето фотокамери времето за автоматично експониране през зададен
интервал от време е ограничено на 99 ч 99м 99 сек. Като интервала между
сработванията на затвора не може да бъде повече от 30 сек, без да се използва
жично дистанционно или някакво такова умно . А тази функция е свързана с
работата на експонометрите, които се самоизключват най късно след 30тата сек.
Стигнахме до това какво правим . Ами нищо необичайно. Използваме статив , кадрираме
си , компенсираме ако има за компенсация , преценяваме и снимаме. Ако резултата е удовлетворителен ,
влизаме в меню настройка на снимане и избираме –многократна експозиция, брой
сработвания на затвора, авто усилване/задължително/. В случай , че просто
искаме да наложим няколко кадъра един върху друг , определяме времето за през
което ще снима апарата/не трябва да е по-малко то времето на самият кадър/
добре е да има интервал 1-2 сек. И го пускаме да си снима. В случай ,че искаме
да вкараме повече светлини или да хванем разбиващи се вълни на определени
места, тогава трябва да използваме дистанционно.
Например
тази снимка от Несебър Д300,Ф9,исо 100,
6 секунди е резултат от 10 кадъра в режим
мулти експонация. Нея всъщност я правят следите от движението на автомобилите,
времето за експонация и няма как за 6 сек. автомобилите да преминат провлака .
Тоест 10 кадъра по 6 сек = това си е цяла минута, през която аз съм си избирал
кога да сработи затвора, за да получа именно тези следи. Е не винаги уцелвам .
В делничен
ден , когато няма голямо натоварване от към автомобили , използвах функцията,
за да насложа възможно най много червени и бели следи , 20 сек , Ф10 , Сигма
70-200/2.8 , 10 кадъра.
Малко да
поговоря за интериорната фотография. Също е интересно приложението на мултиекспонацията.
При нея е възможно неутрализиране на светлината от прозорците и крайният кадър
ще е годен за употреба, тъй като наслагването се извършва един вид като слоеве
и при всеки следващ има неутрализация на хайлайта. В същото време задапаратното
устройство може да използва други източници на светлина, да речем светкавичка и
да си осветява много тъмните участъци. За съжаление примери нямам, изтрих ги .
Много
интересно е приложението и в портретната фотография , но и доста по трудно.
Интересно е , защото в един кадър може да се вкарат няколко различни
емоционални състояния , пози или различни модели. Трудността е от към
техническо изпълнение. Най често забравям да помпам спусъка, за да не се
изключат експонометрите при включена функция и накрая имам три кадъра вместо
един. Необходимостта да се отработят предварително моментите и позите , които
искаме, да знаем предварително с коя фокусна точка и коя част от лицето ще ми
идва в нея. Тук свободата е голяма, през интервала на преместване на модела,
може да си сменяме всички параметри, като не забравяме, че има разлика в начина
на работа на камерата в централна
крайните точки !
Да това е
едни мултиекспонационен кадър , тук съм задал три броя сработвания на затвора.
Направихме няколко опита , на нас ни хареса.
Долният кадър е от пет такива и се нарича „тайната вечеря” J
На долният кадър
ясно личат няколко вълни, което при дълга експонация , да речем няколко секунди
нямаше да бъде видно .
Нещо като
заключение
За мен това
е функция, при която при равни други условия, за да постигна желания ефект ще
трябва да ползвам множество светлинни модификатори или да чакам по подходящ
момент или да придам по особен вид на кадъра не ползвайки допълнителен
обработващ софтуер.
Приложения :
1. Рисуване със светлините на
преминаващите автомобили.
2. Фиксиране или наслагване на движещи
се обекти-хора , вълни , фарове.
3. Създаване на изображение на лица в
различни емоционални състояния .
4. Интериорна фотография-неутрализиране
на хайлайта.
Как да използвам
1. Наличие на функцията в тялото на
фотокамерата.
2. Статив
3. Жично или безжично дистанционно
4. Предварително представяне на
предполагаемия кадър
5. Да не забравя 30 сек ,че после ще се
тюхкам
Със сигурност това не е най подробното обяснение, но се надявам
да е достатъчно , като начало .
